Линк към оригинала: https://imprenditore.info/causativita-usarla-per-risolvere-il-problema-non-per-diventarlo/
След последната статия в тази рубрика завършваме разговора, който започнахме с Анна Аулико, партньор и мениджър човешки ресурси в OSM VALUE, с дългогодишен опит в изграждането и управлението на взаимоотношения, както и в доброволчеството и преподаването.
Днешното интервю разглежда една наистина важна и деликатна тема: ПРИЧИННОСТ.
Да бъдеш причинен означава да се поставиш в условия, при които генерираш действие или резултат, поемайки отговорност за това, което правиш и казваш.
Защо обсъждаме това? Поемането на отговорност, особено когато става въпрос за организации, асоциации и компании, позволява да се изгради по-висока позиция на лидерство. Това също така води до по-добро и по-бързо усвояване на знанията и уменията, свързани с дадена дейност.
От друга страна, ако не сме причинни и прехвърлим отговорността на някой друг, рискуваме не само да загубим контрол, но дори да се превърнем в част от проблема, който се опитваме да решим. Нека обаче станем по-конкретни.
„Защо да мислим за термина „причинност“? Каква е неговата полза?“
Нека започнем с един факт: не е необичайно да свързваме щастието с определени обстоятелства. По-конкретно, често сме склонни да бъдем щастливи – или да вярваме, че сме щастливи – само ако се изпълнят определени външни условия, като намирането на нова работа, срещата с правилния партньор, раждането на дете, покупката на дом или други подобни постижения.
В тези случаи „силата да ни направи щастливи“, ако можем така да я наречем, се приписва на ситуации, които може и да се случат, а може и да не се. Често това са неща, които не зависят от нас, но въпреки това ни остава надеждата. Резултатът? Едно поле от несигурност и емоции: нашият ентусиазъм бива засегнат от външните събития, които не са под наш контрол.
С прости думи, даваме отговорността за своето състояние и чувства на събития, които се случват извън сферата на нашето влияние. Истинската полза идва, когато променим това „делегиране“ на власт: поемането на отговорност за това, което правим, мислим и казваме, ни позволява да бъдем причинни, тоест да станем причина за това, което се случва, и да избираме своето вътрешно състояние.
Това не означава да контролираме външните обстоятелства, а по-скоро да сме способни да реагираме на тях (дори когато не можем да ги контролираме) по най-добрия начин, без да се компрометира нашето благополучие.
Щастието тогава вече не е просто сбор от постигнати цели, а по-скоро нагласа, с която отговаряме на живота. Осъзнаването на това води до значително по-добри резултати, отколкото очакването външният свят да ни даде това, което ни се полага.
Щастието се превръща в състояние на благополучие, което можем да изживяваме постоянно, защото го избираме, а не защото то е случайна последица от нещо, което ни се случва.
Възможно ли е да бъдем причинни (да поемаме отговорност), дори когато се намираме в наистина трудна ситуация?
Отговорът е „да“. Макар че не е лесно, особено в зависимост от реалността, която човек преживява. Например, кажи на затворник с още 20 години присъда пред себе си, че може да избере да поеме отговорност за живота си и да бъде щастлив. Това е изключително деликатна и силна тема за разбиране.
Но каква е алтернативата? Може ли човек да бъде щастлив дори зад решетките? Да!
Всеки от нас преминава през трудни моменти в живота си, и аз също съм го изпитала. Единственото, което ми помогна да остана устойчива през тези периоди, беше дълбокото убеждение, че това не е моето естествено състояние, че истинският ми живот е различен и че мога да направя нещо по въпроса.
Винаги съм обичала живота, дори когато не можеше да се нарече такъв. Но тогава разликата беше в това, че се чувствах отговорна и причинна. Това ми позволи да се измъкна от ситуацията.
В действителност, ако не си причинен, сам се превръщаш в проблем. Например, може да имаш до себе си човек, който е наистина затруднен и труден за общуване, но какво решаваме, ако просто му прехвърлим отговорността да се промени, вместо да се постараем да създадем благоприятен контекст? Каузативният подход би бил, например, в отношенията с този човек, тихо да си пожелаеш неговото щастие: това ще направи реакциите му по-добри и ще създаде по-искрена комуникация.
Как можем да приложим това в предприемаческа среда?
По хиляди начини! На първо място, още работейки върху себе си, можем да направим огромна разлика.
Мисленето, че ти си единственият отговорен за резултатите на своята компания, със сигурност е печеливша нагласа, независимо от заеманата позиция. Този начин на мислене гарантира по-силно и ефективно лидерство, като същевременно ти помага да изкачиш върха.
Като продължение на предходния пример, една наистина важна практика за тези, които работят с други хора, е да помним, че всички сме добри по природа, дори тези, които вредят, изглеждат разсеяни или преминават през трудности. Поемането на отговорност за това да виждаме недостатъците и предизвикателствата на другите, но въпреки това да се съсредоточаваме върху доброто у тях, винаги носи успех.
Раждаме се добри, но условията, в които живеем, могат да проявят светлина или мрак. Виждайки положителното и приемайки негативното като израз на слабост, можем да разгърнем истинската си сила.
И така, да бъдеш каузативен означава да проявиш своята истинска сила.