НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО НАБЛЮДАВАТЕ РЕАЛНОСТТА, ОПРЕДЕЛЯ ВАШИЯ ЖИВОТ И ЖИВОТА НА ХОРАТА ОКОЛО ВАС

НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО НАБЛЮДАВАТЕ РЕАЛНОСТТА, ОПРЕДЕЛЯ ВАШИЯ ЖИВОТ И ЖИВОТА НА ХОРАТА ОКОЛО ВАС

Линк към оригинала: https://imprenditore.info/il-modo-in-cui-osservi-la-realta-definira-la-tua-vita-e-quella-di-chi-ti-e-vicino/

Ключът към разрешаването на най-сложните ситуации може ли да бъде в нас?

Отговорът не е нещо, което просто се чете – той трябва да бъде разбран!

Днес разговаряме с Анна Аулико, съдружник и ръководител „Човешки ресурси“ в OSM VALUE. Анна има дългогодишен опит в работата с хора, като кариерата ѝ включва преподаване на деца и доброволческа дейност в изключително деликатни ситуации – от затвори до спешни медицински екипи.

През професионалния си път тя е съчетала участие в значими и революционни проекти с изграждане на стабилна вяра в живота и духовността. Тази вяра намира израз чрез практиката на будизма.

Грижата за ума и тялото има огромно значение за начина, по който човек работи и живее. Въпреки това, много професионалисти все още изключват духовността от формулата за успех. Животът и работата с подкрепяща вяра могат да донесат много по-добри резултати, но това е принцип, който трябва да се изживее, а не просто да се докаже. Все пак, говорим за хора, а не за машини!

Попитахме Анна как може да се приближи човек към света на вярата и, ако започва напълно от нулата, кой е първият принцип, с който да се запознае.

„Анна, можеш ли да ни разкажеш за един духовен принцип, който би направил огромна разлика за нашите читатели? Ако можеш да споделиш само един, кой би избрала?“

Един от духовните уроци, които ми бяха най-полезни в кариерата ми, е Принципът на наблюдателя. Смятам, че това е основополагащ принцип за всяка велика компания, а в по-голям мащаб – за всеки велик живот!

„Можеш ли да го обясниш по-подробно?“

Разбира се. Основната идея е, че наблюдението на реалността е свързано със създаването ѝ.

Този принцип се среща в множество източници и се описва по различни начини. По същество той показва, че всичко около нас е определено от външен наблюдател. Без него нищо от това, което съществува, всъщност не би могло да го прави. Вместо да навлизаме в метафизика, можем да го разгледаме по-практично – в контекста на взаимоотношенията, които създаваме, или в начина, по който се справяме с ежедневието.

Например, ако в работата имам колега, когото наблюдавам и съдя като несръчен, несигурен и ненадежден, вероятността е голяма да създам условия, при които той да проявява точно тези характеристики. Това е нещо като подсилена версия на ефекта на Пигмалион.

Наблюдателят променя реалността, която гледа, въз основа на филтрите, които използва. Същото се случва и с нашите деца, партньори, колеги и дори със самите нас!

Опитът ме научи, че този принцип първо се прилага върху самите нас. Как се виждам, как се възприемам и как се отнасям към себе си?

Начинът, по който се наблюдаваме и етикетираме, може да направи огромна разлика.

„Защо смяташ, че читателите ни трябва да се запознаят с този принцип?“

Често имаме склонността да прехвърляме отговорността за нашето щастие върху други хора или върху ситуации, които са извън нашия контрол – например проект в работата, успешна продажба или здравето на близък човек. Това неизбежно води до нещастие, защото нищо и никой освен самите нас не може да създаде и реализира нашето щастие.

За да постигнем това, трябва да живеем в настоящето – да бъдем тук с ума и съзнанието си, а не само с тялото си. Това ни позволява да наблюдаваме себе си и живота около нас през правилните филтри, без да съдим с песимизъм, а като се опитваме да погледнем отвъд. И когато наблюдаваме реалността от различен ъгъл, тя се трансформира! Всичко зависи от наблюдателя, който създава своята реалност чрез филтрите, които използва.

Аз самата съм прилагала този принцип в живота си, когато, в изключително трудни ситуации, дълбоко вярвах, че това, което преживявам, не е моята истинска същност, нито моята съдба. Убедена, че заслужавам нещо много по-добро, намерих смелостта да работя, да живея, да отгледам семейство въпреки трудностите и да се изкача обратно нагоре, въпреки мрачното време, през което преминавах.

В заключение

В края на разговора мога да кажа, че ще продължим с още теми от срещата с Анна. Но този принцип вече е достатъчно мощен (ако бъде приложен) и достоен за осмисляне. В крайна сметка, истинското познание се развива чрез практика, а не чрез запаметяване.

Какви ситуации би могъл/могла да погледнеш по различен начин? Какво вярваш дълбоко в себе си?

Има ли някакво убеждение, мисъл или идея, която е заровена дълбоко в теб и бавно създава реалност, която не желаеш?

Запомни Принципа на наблюдателя и започни да променяш живота си!