Линк към оригинала: https://imprenditore.info/angelo-dettori/
Преминавам покрай хиляди коли, бързащи в различни посоки, за да успея навреме за нашия видео разговор. Навън е горещо – лято е. Но историите не чакат. Или поне не би трябвало да чакат. Най-после пристигам в студиото, отварям компютъра и страницата за видеоразговора се зарежда в черното ми огледало.
Пред мен е Анджело. Гласът му е ведър и енергичен. Погледът – спокоен. Готов е да разкаже история. Нямам търпение да я чуя и започвам да си водя бележки за една история, която все още ме кара да се усмихвам.
Анджело е от онези предприемачи, които не просто избират проект – те го прегръщат с цялото си сърце и го превръщат в житейска мисия. Нека ти разкажа неговата история.
Произходът на един роден търговец
Преди да стане предприемач, Анджело е бил търговец. Завършил е електроника, но професионалният му път го отвежда в съвсем друга посока – цели 28 години във Folletto, първо като агент, после като ръководител на екип.
Това е компания, която го е изградила – инвестирала е в хората, научила го е на стойността на комуникацията, дисциплината и лидерството.
„Folletto ме възпита като професионалист и като човек,“ казва той с усмивка.
И все пак, след близо три десетилетия успех, нещо започва да се пропуква. „Условията за растеж вече не бяха налице.“
На 47 години, с три деца и семейство, което трябва да издържа, Анджело решава да затвори глава, която за мнозина би била последната. За него обаче това е ново начало.
Той се връща в играта така, както малцина могат – първо чрез сътрудничество с PagineSì, а после в рекламния сектор, където е „ухажван“ от компания, управляваща рекламни пространства върху превозни средства за хора с увреждания.
Бил е почти на петдесет, когато отново се захваща с продажби със същата енергия, с която го прави млад човек, започващ от нулата.
„Запретнах ръкавите,“ казва той. И наистина го направи.
През онези години среща Марио, който го кани в Болоня и го въвежда в нова среда. С тази компания скоро започва да управлява взаимоотношенията с общините в Сардиния.
„Казаха ми, че или ще се заема аз, или проектът ще бъде закрит. Така че поех всичко.“
Той става търговски директор и обучител, постига първите резултати и успява да задели настрана малък капитал. Изглежда, че моментът най-накрая е настъпил – време за спокойствие.
Но съдбата, както често се случва, имала други планове.
Загубата и решението
През 2021 г. брат му Джани – основател на школа по козметика – умира внезапно от сърдечно заболяване. Не е бил женен и няма деца. Но оставя след себе си процъфтяващ бизнес с 190 записани студенти и три активни локации – Сасари, Олбия и Нуоро.
Изборът пред Анджело е мигновен и жесток: да върне парите на студентите или да спаси семейния бизнес.
„Пред ковчега осъзнах, че трябва да взема решение,“ казва той. „Реших да остана.“
Не всички повярваха. Погледите около него бяха скептични, а някои шепнеха, че ще издържи „колкото котка на магистрала“. Единствената му опора беше семейството — хората, които никога не го изоставиха и стояха до него през целия бурен път, който го очакваше.
Със смесица от инстинкт и упоритост Анджело започва да изучава маркетинг, да се учи в движение, да греши, да прави стратегии и да учи.
Първите месеци на 2022 г. са кошмар: оборотът спада с една трета спрямо предходната година.
И все пак, всеки ден нещо се подобрява.
От август нататък растежът става експоненциален: рекорд след рекорд, докато почти всички загуби са наваксани. Именно тогава Анджело става едноличен управител и за първи път наистина започва да вярва, че ще успее.
Мъжът, предприемачът, бащата
От този момент нататък животът на Анджело променя темпото си. Той решава да заложи на трите локации.
Лично поема консултациите в Олбия и Нуоро, а в Сасари се изправя пред неудобни въпроси:
„Колко пропускам? Колко още мога да се развия като предприемач?“
Отговорът е ясен – трябва отново да се обучава.
Така започва пътя си на личностно израстване, участва в обучения и открива OSM, а по-специално Mind Business School (MBS) – място, където намира не само инструменти, но и хора, с които да се свърже.
„Когато си в пилотската кабина, имаш нужда от някого, към когото да се обърнеш. Успехът не се постига сам – той се гради с приятели, колеги и хора, които ти помагат да виждаш по-далеч.“
Анджело също така доброволства в INNS, като активно допринася за образователната среда, от която сам черпи сили.
Междувременно децата му растат наблюдавайки баща, който никога не се е предавал.
„Падах и отново се изправях,“ казва той. „Бях пример за тях.“
Философията му може да се обобщи в изречение, което той обича да повтаря и което вече се е превърнало в негово мото:
„Кравата не дава мляко – трябва да я издоиш.“
Ако чакаш животът сам да ти поднесе нещо, ще останеш разочарован. Трябва сам да си го вземеш.
Двете прераждания
Анджело се преоткрива два пъти: първия път на 47, когато напуска стабилна работа, за да започне отначало; втория на 55, когато се изправя пред избор: да поеме дълг от 300 000 евро или да изостави компанията.
Той избира по-трудния път и именно там се крие цялата разлика.
Днес, поглеждайки назад, признава, че това решение го е направило човека, който е сега.
„Всяка книга, която чета, всеки курс, всяка дискусия добавя стрела в колана ми и ми показва посоката,“ казва той.
Не е случайно, че точно когато школата расте и се утвърждава, Анджело започва да мечтае още повече.
„Чувствам се като в началото. Гладен съм. Искам да купя салон и да го превърна във верига.“
Той не говори като човек, който е удовлетворен, а като някой, който е преоткрил ентусиазма от първите си стъпки.
Усещането за отговорност
Когато го погледнеш днес, е трудно да не бъдеш поразен от контраста между енергията, с която се движи, и осъзнатостта, с която говори.
Анджело не е от хората, които търсят героизъм – той просто прави това, което трябва да се направи.
Той е преживял загуби, промени и финансови несигурности и е излязъл от тях по-силен и с по-голяма яснота от всякога. Подкрепата на семейството и близките му е била решаваща. Без нея вероятно нямаше да намери толкова сила – напомняне за това колко голяма стойност имат хората около нас, когато преминаваме през най-трудните моменти.
Сред всичко това най-голямото му постижение не е просто, че е спасил компанията на брат си, а че е превърнал болката в акт на любов към другите, към студентите си, към семейството си и към самия себе си.
Последно отражение
Днес, няколко години по-късно, Анджело гледа към бъдещето с онази спокойна увереност на човек, който знае, че всяка трудност е имала смисъл.
И все пак, понякога в ума му се прокрадва една мисъл:
„Ако имах мисленето, който имам сега, кой знае докъде щях да стигна.“
Но това изречение, повече от носталгия, изразява благодарността на човек, който е научил най-важните уроци по единствения истински начин – като е живял, падал и отново се е изправял.
Защото историята на Анджело не е просто историята на един предприемач.
Тя е историята на човек, който всеки път, когато животът го попита „Ще се справиш ли?“, отговаря с усмивка и здраво ръкостискане към съдбата:
„Ще опитам.“