Линк към оригинала: https://imprenditore.info/i-principi-contro-intuitivi-del-business-con-laura-sessa/
В бизнеса сме свикнали да търсим растеж чрез добавяне: да правим повече, да натискаме повече, да постигаме повече. Но какво се случва, когато опитаме да обърнем този модел?
За да разбера кои са истинските принципи, които днес ръководят ефективното лидерство, често много различни от това, което си представяме, се срещнах с Лаура Сеса, автор на Кодът на лидера.
В това интервю изследваме заедно концепциите, които според нея всеки предприемач трябва да интегрира, за да расте истински. Разговор, който поставя под въпрос много широко разпространени убеждения и отваря път към нов поглед върху начина на управление на една компания и на самите себе си.
В книгата си говориш за „код“, който ръководи истинските лидери. Кои са, според теб, най-контраинтуитивните принципи, които един предприемач трябва да усвои днес?
Днешният бизнес тласка предприемачите да „правят повече“: повече проекти, повече клиенти, повече резултати. Но истината е, че реалният растеж не идва от добавянето, а от премахването.
Премахни това, което вече не ти служи, което не те представлява, което ти източва енергията. Това може да е некоординиран сътрудник, безполезен навик или клиент, който ти отнема яснотата. Всеки път, когато пуснеш нещо, което вече не е в синхрон с твоята посока, създаваш пространство за това, което наистина има значение.
Друг контраинтуитивен принцип е уязвимостта като сила. Мнозина смятат, че един лидер трябва да бъде непобедим, но хората не следват онзи, който се преструва, че не греши, следват този, който е истински. Да признаеш грешка или да поискаш съвет не те прави слаб, а те прави автентичен. А автентичността е това, което създава доверие, както вътре, така и извън компанията.
Накрая, един лидер трябва да се научи да бъде последователен спрямо собствените си ценности, дори когато би било по-удобно да постъпи различно. В краткосрочен план последователността може да струва нещо, но в дългосрочен създава репутация, привличане и корпоративна култура. Лидерът, който е последователен, се превръща в ориентир – не само за резултатите, но и за начина, по който ги постига.
Често в бизнеса се говори за „растеж на всяка цена“. Има ли момент, в който да спреш или да забавиш темпото може да се окаже печелившият избор?
Да. И бих казала, че този момент идва по-рано, отколкото си мислим. Да спреш никога не е знак на слабост, а на яснота. Всеки път, когато си дадеш време да слушаш, наблюдаваш и размишляваш, ти работиш върху бизнеса, а не само в бизнеса.
Живеем потопени в постоянен шум: искания, известия, спешни задачи, напрежение. Но важните решения не се раждат в шума, раждат се в тишината. Един час ясно мислене струва повече от десет часа хаотична активност.
Лидерът, който спира, не губи време – печели посока. А посоката е това, което отличава онзи, който реагира, от този, който създава.
Как успяваш да балансираш рационалността и интуицията, когато трябва да вземеш трудни решения?
Рационалността и интуицията не са противоположности, а допълващи се. Рационалността ти дава структура, но интуицията те свързва с живота. Когато вземам трудно решение, слушам данните, но след това слушам и себе си.
Ако всичко изглежда правилно „на хартия“, но вътрешно усещам напрежение, значи нещо не е наред. Ако пък числата са несигурни, но усещам енергия, сила и яснота, знам, че това е правилната посока.
В компанията уча и моите сътрудници да правят същото: да усещат, а не само да мислят. Защото интуицията е управленска компетентност. Тя не заменя логиката – тя я допълва.
Но интуицията идва, когато се чувстваш добре и се изкачваш по „скалата на емоциите“. Ако успееш да „изпразниш чашата си с чай“, тогава си готов да посрещнеш новото си „аз“. Тоест началната точка е „изпразването“, което означава прошка. Да простиш на другите, но най-вече на себе си (защото всеки път, когато се сърдим на някого, дълбоко в себе си се сърдим и на себе си, дори само защото сме позволили случилото се да се случи). От прошката „се изкачваш“ към Благодарността – една гледна точка към това, което имаш, толкова проста, но мощна. Едва тогава можеш да преминеш към приноса: към успеха на другите, към даден проект, към помощ. Принос без благодарност понякога се превръща в нещо почти меркантилно.
Продължаваш нагоре, защото на това ниво идва веселото настроение и заедно с него интуициите, а след тях и усещането за щастие.
Един лидер трябва да се научи да използва и двата езика: езика на числата и езика на усещанията. Първият измерва, вторият насочва.
Ако трябва да препоръчаш само една противоинтуитивна промяна на човек, който иска да бъде успешен, коя би била тя и защо?
Давай, преди да поискаш. Това е най-контраинтуитивният и най-мощен принцип от всички.
Живеем в епоха, в която всичко се измерва чрез незабавна възвръщаемост. Но истинският предприемач създава стойност, преди да поиска резултати. Дава доверие, дава време, дава пример, дава признание.
Печалбата е последица от стойността, която създаваш у другите. Когато хората около теб растат, бизнесът расте заедно с тях.
И ако трябва да добавя втори принцип, бих казала това: израствай ти и всичко останало ще израсне с теб. Защото, както казва Паоло Руджери, „Компанията е отражение на своя предприемач.“ Ако искаш по-смела компания, стани по-смел самият ти. Ако искаш по-последователен екип, бъди последователен всеки ден.
Успехът не е да правиш повече. Успехът е да бъдеш повече.
Заключение
Противоинтуитивните принципи на бизнеса не се откриват в стратегическите наръчници, а в тихите избори, които правим всеки ден: да премахваш вместо да добавяш, да слушаш вместо да тичаш, да бъдеш истински вместо да изглеждаш силен, да останеш последователен дори когато струва нещо, да даваш преди да получиш. Това е кодът на лидера: начин на съществуване, преди да е начин на действие.
Защото в крайна сметка не бизнесът прави предприемача велик. Предприемачът, израствайки отвътре, е този, който трансформира и своя бизнес.